BG/Prabhupada 0124 - Трябва да приемем думите на духовния учител като нашия живот и душа

Revision as of 12:43, 9 January 2019 by PetarE (talk | contribs) (Корекция на правописни и пунктуационни грешки.)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)


His Divine Grace Srila Bhaktisiddhanta Sarasvati Gosvami Prabhupada's Disappearance Day, Lecture -- Los Angeles, December 9, 1968

Така в този си живот той бил акханда брахмачари. Бхактивинода Тхакура имал много други синове и той бил петият син. И някои от неговите братя също не се оженили. И моят Гуру Махараджа, той също не се оженил. От детството си той е стриктен брахмачари, Бхактисиддханта Сарасвати Госвами Махараджа. И той се подложил на много сурови отречения, за да започне това движение, световно движение. Това била неговата мисия. Бхактивинода Тхакура искал да направи това. Той, през 1896 г., Бхактивинода Тхакура искал да представи това движение за Кришна съзнание като изпратил тази книга, „Шри Чайтаня Махапрабху, Неговият живот и учение“. За щастие, тази година беше моята година на раждане, и по аранжимент на Кришна, ние се срещнахме. Аз бях роден в различно семейство, моят Гуру Махараджа беше роден в различно семейство. Кой е знаел, че ще приема подслон при него? Кой е знаел, че ще дойда в Америка? Кой е знаел, че вие, американски момчета, ще дойдете при мен? Всичко това е уредено от Кришна. Ние не можем да разберем как се случват нещата.

През 1936 г… Днес е девети декември, 1968 г. Това значи преди тридесет и две години. В Бомбай, по това време аз се занимавах с бизнес. И изведнъж, може би около тази дата, между 9 или 10 декември. По това време, Гуру Махараджа беше малко неразположен, и той бе отседнал в Джаганнатха Пури, на брега на океана. Затова аз му написах писмо: „Мой скъпи учителю, другите ти ученици, брахмачари, санняси, те ти отдават директно служене. А аз съм семеен. Аз не мога да живея с теб, не мога да ти служа хубаво. Затова аз не знам. Как мога да ти служа?“ Просто една идея, аз си мислех да му служа: „Как мога сериозно да му служа?“ И така отговорът му беше с дата 13-ти декември, 1936 г. В това писмо той ми писа: „Мой скъпи еди кой си, много се радвам да получа твоето писмо. Мисля, че трябва да разпространяваш нашето движение на английски.“ Това беше написал. „И това ще бъде добре за теб и за хората, които ще ти помогнат.“ „И аз желая…“ Това беше негова инструкция. И след това през 1936 г., на 31-ви декември - това означава точно след като беше написал това писмо две седмици преди да напусне - той напусна.

Но аз приех тази заръка на моя духовен учител много сериозно, но не мислех, че ще трябва да направя това или онова. По това време аз бях семеен. Но това е аранжиментът на Кришна. Ако стриктно се опитваме да служим на духовния учител, на неговата заръка, тогава Кришна ще ни даде всичко необходимо. Това е тайната. Въпреки че нямаше никаква възможност, аз никога не бях мислил, но аз го приех малко сериозно като изучавах коментара на Вишванатха Чакраварти Тхакура върху „Бхагавад Гита“. В „Бхагавад Гита“ стихът вявасаятмика-буддхир екеха куру-нандана (БГ 2.41), във връзка с този стих, Вишванатха Чакраварти Тхакура дава своя коментар, че ние трябва да приемем думите на духовния учител като наш живот и душа. Ние трябва да се опитваме да изпълним инструкцията, специфичната инструкция на духовния учител, много стриктно, без да се грижим за лична печалба или загуба. Така аз се опитах малко в този дух. И така той ми даде всички удобства и възможности, за да му служа.

Нещата стигнаха до този етап, че на тази преклонна възраст аз дойдох във вашата страна, и вие също приемате това движение сериозно, опитвайки се да го разберете. Сега ние имаме някакви книги. Затова движението има някаква опорна точка. Затова, по този повод на напускането на моя духовен учител, както аз се опитвам да изпълня неговата воля, по същия начин, аз също ще ви помоля да изпълните същата заръка чрез моята воля. Аз съм възрастен човек, аз също мога да напусна всеки момент. Това е природен закон. Никой не може да го предотврати. Така че това не е много учудващо, но моята молба към вас на този благоприятен ден на напускането на моя Гуру Махараджа, е че поне до някаква степен сте разбрали същината на движението за Кришна съзнание. Трябва да се опитате да го разпространявате. Хората страдат поради липса на това съзнание.