BG/Бхагавад-гӣта̄ 1.19
ТЕКСТ 19
- са гхош̣о дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н̣а̄м
- хр̣дая̄ни вяда̄раят
- набхаш ча пр̣тхивӣм чаива
- тумуло 'бхянуна̄даян
Дума по дума
сах̣ – тази; гхош̣ах̣ – вибрация; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н̣а̄м – на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; хр̣дая̄ни – сърцата; вяда̄раят – разби; набхах̣ – небето; ча – също; пр̣тхивӣм – повърхността на земята; ча – също; ева – несъмнено; тумулах̣ – шумно; абхянуна̄даян – отекна.
Превод
Тътенът от звука на тези раковини разтърси небето и земята и разби сърцата на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Когато Бхӣш̣ма и другите съюзници на Дурьодхана надуват раковините си, не се споменава, че Па̄н̣д̣авите са смутени, но както се посочва в този стих, сърцата на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра се свиват от страх при звука от раковините на Па̄н̣д̣авите. Причина за това били самите Па̄н̣д̣ави и доверието им в Бог Кр̣ш̣н̣а. Този, който приеме покровителството на Върховния Бог, няма от какво да се страхува, дори и в най-голяма беда.