BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.27

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 27

брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам
амр̣тася̄вяяся ча
ша̄шватася ча дхармася
сукхасяика̄нтикася ча

Дума по дума

брахман̣ах̣ – на безличностното брахмаджьоти; хи – несъмнено; пратиш̣т̣ха̄ – основата; ахам – Аз съм; амр̣тася – на безсмъртния; авяяся – на нетленния; ча – също; ша̄шватася – на вечния; ча – и; дхармася – на органичното състояние; сукхася – на щастие; аика̄нтикася – върховно; ча – също.

Превод

Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Природата на Брахман е безсмъртие, нетленност, вечност и блаженство. Брахман е началото на трансценденталното осъзнаване. Втората, междинна степен, е осъзнаването на Парама̄тма̄, Свръхдушата, а Върховната Божествена Личност е висшето осъзнаване на Абсолютната Истина. Следователно и Парама̄тма̄, и безличностният Брахман се намират във Върховната Личност. В седма глава беше обяснено, че материалната природа е проявление на нисшата енергия на Върховния. Бог опложда нисшата материална природа с частици от висшата природа и това представлява духовно докосване. Когато живото същество, обусловено от материалната природа, се заеме с духовно знание, то се издига над материалното съществуване и постепенно достига до Брахман представата за Върховния. Достигането на тази Брахман представа за живота е първият етап от себепознанието. На този етап осъзналата Брахман личност е трансцендентална спрямо материалното съществуване, но все още не е съвършена в разбирането на Брахман. Ако желае, тя може да остане на тази Брахман позиция и постепенно да се издигне до осъзнаване на Парама̄тма̄, а след това и до осъзнаване на Върховната Божествена Личност. Във Ведите има много подобни примери. Четиримата Кума̄ри поддържали безличностната Брахман представа за истината, но след това се издигнали до нивото на предано служене. Всеки, който не може да се издигне над безличностното схващане за Брахман, рискува да пропадне. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че макар някой да е на нивото на безличностния Брахман, без да напредва по-нататък и без да познава Върховната Личност, неговата интелигентност не е напълно чиста. Затова дори да е достигнал Брахман, съществува възможност да пропадне, ако не се заеме с предано служене на Бога. Във ведическата литература също така се казва: расо ваи сах̣, расам хй ева̄ям лабдхва̄нандӣ бхавати – „Ако разбере Божествената Личност, източника на удоволствието, Кр̣ш̣н̣а, човек се изпълва с трансцендентално блаженство“ (Таиттирӣя Упаниш̣ад 2.7). Върховният Бог притежава шест съвършенства и когато преданият се приближи към него, се осъществява обмяна на тези шест съвършенства. Слугата на царя се наслаждава почти наравно със самия цар. Така и вечното щастие, нетленното щастие и вечният живот съпътстват преданото служене. Реализирането на Брахман, вечността, безсмъртието, е част от преданото служене. То вече принадлежи на личността, заета с предано служене.

Въпреки че по природа е Брахман, живото същество има желание да господства над материалния свят и поради това пропада. В своята органично присъща позиция то се намира над трите гун̣и, но съприкосновението му с материалната природа го оплита в различните ѝ качества – добро, страст и невежество. От това оплитане се появява и желанието му да господства над материалната природа. С предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание живото същество незабавно заема трансцендентална позиция и незаконното му желание за господство изчезва. А методът на преданото служене, който започва със слушане, повтаряне на святите имена и помнене – предписаните девет начина за служене – трябва да се изпълнява в общуване с предани. Постепенно в резултат на общуването под влияние на духовния учител материалното желание за господство ще бъде отстранено и човек ще укрепне в трансценденталното любовно служене на Бога. Този метод е описан от двайсет и втория до последния стих на тази глава. Преданото служене е нещо много просто: трябва неотклонно да се служи на Бога; да се яде храна, предложена на Бога; да се вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите му нозе; да се посещават местата, където Той е проявил трансценденталните си забавления; да се чете за различните деяния на Бога и за взаимната обмяна на любов с неговите предани, постоянно да се повтаря трансценденталната вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе; да се спазват дните за пост, които ознаменуват появата и напускането на Бога и неговите предани. Следвайки този метод, човек напълно се откъсва от всички материални дейности. Този, който успее по такъв начин да се установи в брахмаджьоти или в различните аспекти на Брахман реализацията, става качествено еднакъв с Върховната Божествена Личност.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху четиринадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Трите гун̣и на материалната природа“.