BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.48

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 48

саха-джам карма каунтея
са-дош̣ам апи на тяджет
сарва̄рамбха̄ хи дош̣ен̣а
дхӯмена̄гнир ива̄вр̣та̄х̣

Дума по дума

саха-джам – родени заедно; карма – работа; каунтея – о, сине на Кунтӣ; са-дош̣ам – с грешки; апи – въпреки; на – никога; тяджет – трябва да се изоставя; сарва-а̄рамбха̄х̣ – всички начинания; хи – несъмнено; дош̣ен̣а – с грешки; дхӯмена – с дим; агних̣ – огън; ива – както; а̄вр̣та̄х̣ – покрит.

Превод

Както огънят е покрит от дим, така всяко усилие е придружено от грешки. Затова работата, породена от собствената природа, не бива да се изоставя, о, сине на Кунтӣ, дори ако е пълна с грешки.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В обусловения живот всяка работа е замърсена от материалните гун̣и на природата. Дори един бра̄хман̣а трябва да извършва жертвоприношения, при които се налага убийство на животни. Един кш̣атрия, колкото и благочестив да е, трябва да се сражава с враговете. Той не може да избегне това. Търговецът, колкото и благочестив да е, понякога трябва да крие доходите си или да търгува на черния пазар. Тези неща са необходимост; не могат да се избегнат. Ако един шӯдра служи на лош господар, трябва да изпълнява заповедите му, дори да са неправилни. Независимо от тези недостатъци човек би трябвало да следва предписаните си задължения, защото те са породени от собствената му природа.

Тук е даден прекрасен пример. Огънят е чист, но край него има дим. Димът обаче не го прави нечист. Макар и с дим, огънят е считан за най-чистия от всички елементи. Ако някой предпочита да изостави работата на кш̣атрия и да се заеме със занятието на бра̄хман̣а, никак не е сигурно, че и в занятието на един бра̄хман̣а няма неприятни задължения. Заключението е, че в материалния свят никой не може да се освободи напълно от замърсяването на материалната природа. В това отношение примерът с огъня и дима е много подходящ. Когато през зимата извадим камък от огъня, димът дразни очите и други части на тялото, но независимо от неприятните условия, огънят трябва да се използва. По същия начин не бива да се изоставя собственото занимание само защото в него има някои неприятни елементи. Напротив, човек би трябвало да използва професионалния си дълг, за да служи на Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е съвършената позиция. Ако определена професия се упражнява за удовлетворение на Върховния Бог, всички недостатъци на тази специфична дейност се пречистват. Когато резултатите от работата се пречистят, като се свържат с предано служене, човек вижда ясно аз-а вътре в себе си и това е себепознание.