BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.54

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 54

брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄нкш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим лабхате пара̄м

Дума по дума

брахма-бхӯтах̣ – единен с Абсолюта; прасанна-а̄тма̄ – истински щастлив; на – никога; шочати – скърби; на – никога; ка̄нкш̣ати – желае; самах̣ – еднакво разположени; сарвеш̣у – към всички; бхӯтеш̣у – живи същества; мат-бхактим – предано служене на мен; лабхате – постига; пара̄м – трансцендентално.

Превод

Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Най-висше постижение за имперсоналиста е да постигне нивото брахма-бхӯта, да стане едно с Абсолюта. Но персоналистът, чистият предан, трябва да се издигне още по-високо и да се заеме с чисто предано служене. Това означава, че този, който служи с преданост на Върховния Бог, вече е в освободено състояние, брахма-бхӯта, единство с Абсолюта. Без единство с Върховния не може да му се отдава служене. От абсолютна гледна точка няма разлика между господаря и слугата и все пак, в по-висш духовен смисъл, разликата съществува.

При материалистичното схващане за живота, когато се действа за сетивно наслаждение, страданията са неизбежни, но в абсолютния свят, при чистото предано служене, няма страдание. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият няма причина да скърби или да желае нещо. Тъй като Бог е удовлетворен, то и живото същество, което му служи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, също е удовлетворено. То е като река, пречистена от мръсните води. Понеже чистият предан не мисли за нищо друго освен за Кр̣ш̣н̣а, той е винаги щастлив. Не скърби за никаква материална загуба и не се стреми към печалба; няма желание за наслаждение, защото знае, че всяко живо същество е откъсната, неразделно свързана с Бога частица, и затова е вечен слуга. В материалния свят той не гледа на хората като висши и нисши – тези позиции са ефимерни, а преданият няма нищо общо с ефимерността. За него камъкът и златото са с еднаква стойност. Това е нивото брахма-бхӯта и то се достига много лесно от чистия предан. В този стадий на съществуване идеята за сливане с Върховния Брахман и унищожаване на собствената индивидуалност става ужасяваща; идеята за достигане на райските царства е фантасмагория, а сетивата са като змии със счупени зъби. Както не се страхуваме от змия със счупени зъби, така не се страхуваме и от сетивата, когато са естествено контролирани. За личността, заразена с материализъм, светът е пълен със страдания, но за предания целият свят е прекрасен като Ваикун̣т̣ха, духовното небе. За него най-издигнатата личност в тази материална вселена не е по-значителна от мравката. Това ниво може да се достигне по милостта на Бог Чайтаня, който проповядва чистото предано служене в тази епоха.