BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.62

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 62

там ева шаран̣ам гаччха
сарва-бха̄вена бха̄рата
тат-праса̄да̄т пара̄м ша̄нтим
стха̄нам пра̄псяси ша̄шватам

Дума по дума

там – на него; ева – със сигурност; шаран̣ам гаччха – отдай се; сарва-бха̄вена – във всяко отношение; бха̄рата – о, сине на Бхарата; тат-праса̄да̄т – по негова милост; пара̄м – трансцендентален; ша̄нтим – мир; стха̄нам – обителта; пра̄псяси – ще получиш; ша̄шватам – вечно.

Превод

О, потомъко на Бхарата, отдай му се напълно. С неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Живото същество трябва да се отдаде на Върховния Бог, който е в сърцето на всекиго, и това ще го освободи от страданията на материалното съществуване. Така човек не само ще се избави от всички неволи в този живот, но накрая ще достигне Бога. Във ведическата литература (Р̣г Веда 1.22.20) трансценденталният свят е описан като тад виш̣н̣ох̣ парамам падам. Тъй като цялото творение е царство на Бога, всичко материално всъщност е духовно, но парамам падам се отнася специално за вечната обител, наречена духовно небе, Ваикун̣т̣ха.

В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва: сарвася ча̄хам хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – Бог се намира в сърцето на всекиго. Тоест препоръката да се отдаде на Свръхдушата, която се намира в него, означава, че човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Арджуна вече е приел Кр̣ш̣н̣а за Върховния. В десета глава той приема Кр̣ш̣н̣а като парам брахма парам дха̄ма. Арджуна приема Кр̣ш̣н̣а като Бог, Върховната Личност и върховна обител на всички живи същества, основавайки се не само на личния си опит, но и на сведенията на велики авторитети като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄са.