BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.17
ТЕКСТ 17
- авина̄ши ту тад виддхи
- йена сарвам идам татам
- вина̄шам авяяся̄ся
- на кашчит картум архати
Дума по дума
авина̄ши – вечен; ту – но; тат – това; виддхи – знай това; йена – чрез което; сарвам – цялото тяло; идам – това; татам – проникнато; вина̄шам – унищожение; авяяся – на вечното; ася – на него; на кашчит – никой; картум – да направи; архати – е способен.
Превод
Знай, че това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи нетленната душа.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Този стих обяснява по-подробно истинската природа на душата, проникваща из цялото тяло. Всеки може да разбере от какво е проникнато тялото – това е съзнанието. Всеки чувства болките и удоволствията с цялото си тяло или с част от него. Но това разпространение на съзнанието е ограничено само в собственото тяло. Страданията и удоволствията на едно тяло са неведоми за другите тела. Следователно във всяко тяло е въплътена една индивидуална душа и признак за присъствието ѝ е усещането на индивидуалното съзнание. Душата е описвана с размери колкото една десетохилядна част от върха на косъма. Швета̄шватара Упаниш̣ад (5.9) потвърждава:
ба̄ла̄гра-шата-бха̄гася шатадха̄ калпитася ча бха̄го джӣвах̣ вигйеях̣ са ча̄нантя̄я калпате „Когато върхът на косъма се раздели на сто части и всяка една от тях отново бъде разделена на сто части, получената частица е мерна единица за големината на душата.“ В тази връзка се посочва:
кеша̄гра-шата-бха̄гася шата̄мшах̣ са̄др̣ша̄тмаках̣ джӣвах̣ сӯкш̣ма-сварӯпо 'ям санкхя̄тӣто хи чит-кан̣ах̣ „Съществуват безброй частици от духовни атоми, които са с размер една десетохилядна от върха на косъма.“
Душата, като индивидуална частица, е духовен атом, по-малък от материалните атоми, и тези духовни атоми са неизброими. Тази много малка духовна искра е движещата сила на материалното тяло и нейното влияние се разпространява навсякъде, както действието на лекарството се разпространява в целия организъм. Наличието на съзнание е доказателство за присъствието на душата в тялото. Всеки може да разбере, че материалното тяло без съзнание е мъртво тяло и че съзнанието не може да бъде върнато в тялото с никакви материални средства. Съзнанието не се дължи на някаква комбинация от материални елементи, а на душата. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (3.1.9) също обяснява измерението на душата:
еш̣о 'н̣ур а̄тма̄ четаса̄ ведитавьо ясмин пра̄н̣ах̣ пан̃чадха̄ самвивеша пра̄н̣аиш читтам сарвам отам праджа̄на̄м ясмин вишуддхе вибхаватй еш̣а а̄тма̄
„Душата е с размери на атом и може да се възприеме само със съвършена интелигентност. Тя се носи в петте вида въздух (пра̄н̣а, апа̄на, вя̄на, сама̄на и уда̄на), намира се в сърцето и разпростира влиянието си в цялото тяло на въплътеното същество. Когато душата се пречисти от замърсяването на петте вида материален въздух, се проявява нейната духовна природа.“
Целта на системата хат̣ха йога е чрез различни упражнения да се контролират петте вида въздух, които обгръщат чистата душа. Целта не е материална изгода, а освобождение на малката душа от оплитането в материалната атмосфера.
Природата на душата се приема от цялата ведическа литература и всеки здравомислещ човек може да почувства нейното присъствие чрез личния си опит. Само безумец приема безкрайно малката душа за всепроникваща виш̣н̣у-таттва.
Влиянието на душата се разпростира из цялото тяло. Според Мун̣д̣ака Упаниш̣ад душата се намира в сърцето на всяко живо същество, но тъй като откриването ѝ е отвъд възможностите на учените материалисти, някои от тях неразумно твърдят, че тя не съществува. Без съмнение индивидуалната душа с размери на атом се намира в сърцето на живото същество заедно със Свръхдушата, затова именно сърцето е източник на енергията, движеща тялото. Червените кръвни телца, които пренасят кислород от белите дробове, получават енергия от душата. Когато душата напусне сърцето, кръвообращението спира. Медицината приема важността на червените кръвни телца, а не може да установи, че източникът на енергия е душата. Но от друга страна, медицината приема, че сърцето е вместилище на всички енергии в тялото.
Безкрайно малките частици от духовното цяло са сравнявани с молекулите на слънчевата светлина. Слънчевата светлина се състои от безброй искрящи частици. По същия начин отделените от Върховния Бог частици са безкрайно малки искри от лъчите му, наричани прабха̄, върховна енергия. Така че и последователите на ведическото знание, и представителите на съвременната наука нямат основание да отричат съществуването на душата в тялото. Науката за душата е ясно формулирана в Бхагавад-гӣта̄ от самата Божествена Личност.