BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.29

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 29

а̄шчаря-ват пашяти кашчид енам
а̄шчаря-вад вадати татхаива ча̄нях̣
а̄шчаря-вач чаинам анях̣ шр̣н̣оти
шрутва̄пй енам веда на чаива кашчит

Дума по дума

а̄шчаря-ват – удивителна; пашяти – вижда; кашчит – някой; енам – душата; а̄шчаря-ват – изумително; вадати – говори; татха̄ – така; ева – безспорно; ча – също; анях̣ – друг; а̄шчаря-ват – изумен; ча – също; енам – душата; анях̣ – друг; шр̣н̣оти – чува; шрутва̄ – е чул; апи – дори; енам – душата; веда – разбира; на – никога; ча – и; ева – сигурно; кашчит – някой.

Превод

Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тъй като Гӣтопаниш̣ад в по-голямата си част се основава на принципите на Упаниш̣адите, не е чудно, че такъв пасаж откриваме и в Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.7):

шраван̣ая̄пи бахубхир йо на лабхях̣ шр̣н̣ванто 'пи бахаво ям на видюх̣ а̄шчарьо вакта̄ кушало 'ся лабдха̄ а̄шчарьо гя̄та̄ кушала̄нушиш̣т̣ах̣

Фактът, че малката душа съществува в тялото на едно огромно животно, в гигантското баняново дърво и в тялото на микробите, милиони от които се събират на върха на една игла, несъмнено буди удивление. Хората с оскъдни знания и тези, които не са аскети, не могат да разберат чудесата на индивидуалната духовна искра, макар това да е обяснено от най-великия авторитет на знанието, обучавал дори Брахма̄, първото живо същество във Вселената. Повлияни от грубо материални схващания за света, повечето хора в тази епоха не могат да си представят как такава нищожна частица може да става толкова голяма и толкова малка. Те просто се удивляват, когато виждат проявленията на душата или когато слушат за нея. Заблудени от материалната енергия, хората са така погълнати от сетивното наслаждение, че им остава много малко време за своето истинско „аз“, въпреки че без себепознание всичките им дейности в борбата за съществуване завършват с неуспех. Вероятно те нямат представа, че за да сложат край на материалните страдания, трябва да мислят за душата.

Хората, склонни да слушат за душата, посещават лекции в общество с духовни интереси, но понякога заради невежество попадат под влияние на заблудата, че Свръхдушата и индивидуалната душа са тъждествени една с друга. Трудно е да се намери някой, който в детайли познава положението на Свръхдушата и на индивидуалната душа, тяхната природа, взаимоотношения и т.н. И още по-трудно се намира човек, който се е възползвал от това знание и е способен да опише всестранно позицията на душата. Но така или иначе, ако някой съумее да разбере природата на душата, животът му ще е успешен.

Най-простият начин за това разбиране е да се приемат твърденията на Бхагавад-гӣта̄, изговорени от най-висшия авторитет – Бог Кр̣ш̣н̣а – без примеси от разни други теории. Но за да приеме Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност, човек трябва да е извършил много жертви и отречения в този или в предишните си животи. Кр̣ш̣н̣а може да бъде познат истински по безпричинната милост на негов чист предан – няма друг начин.