BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.59

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 59

виш̣ая̄ винивартанте
нира̄ха̄рася дехинах̣
раса-варджам расо 'пй ася
парам др̣ш̣т̣ва̄ нивартате

Дума по дума

виш̣ая̄х̣ – обекти за сетивна наслада; винивартанте – се въздържа от; нира̄ха̄рася – чрез ограничения; дехинах̣ – за въплътените; раса-варджам – като изоставя вкуса; расах̣ – вкус към наслаждение; апи – въпреки че има; ася – негов; парам – далеч по-висши неща; др̣ш̣т̣ва̄ – като изпитва; нивартате – се възпира от.

Превод

Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Ако не е трансцендентално установен, човек не може да прекрати сетивните удоволствия. Процесът на регулиране на сетивното наслаждение чрез правила може да се сравни с диетичните ограничения, предписани на един болен. Пациентът нито харесва ограниченията, нито изгубва вкуса си към храната. @purp para = По същия начин за неинтелигентните хора без висше знание се препоръчва сетивно ограничение с помощта на духовна практика като аш̣т̣а̄нга йога, състояща се от яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и т.н. Но този, който, развивайки Кр̣ш̣н̣а съзнание, е познал красотата на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, вече няма вкус към мъртвите материални неща. Така че ограниченията са предназначени за не особено интелигентните хора в началото на духовния им път. Те са необходими само до момента, в който човек развие вкус към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Истински Кр̣ш̣н̣а осъзнатият естествено изгубва вкус към незначителните неща.