BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.64
ТЕКСТ 64
- ра̄га-двеш̣а-вимуктаис ту
- виш̣ая̄н индрияйш чаран
- а̄тма-вашяир видхея̄тма̄
- праса̄дам адхигаччхати
Дума по дума
ра̄га – привързаност; двеш̣а – и непривързаност; вимуктаих̣ – на този, който се е освободил от; ту – но; виш̣ая̄н – сетивни обекти; индрияих̣ – със сетивата; чаран – въздейства върху; а̄тма-вашяих̣ – под свой контрол; видхея-а̄тма̄ – който следва правилата за освобождение; праса̄дам – милостта на Бога; адхигаччхати – получава.
Превод
Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше обяснено, с изкуствен контрол над сетивата и без трансцендентално служене на Бога винаги съществува риск от падение. Отстрани може да изглежда, че някой в Кр̣ш̣н̣а съзнание е на сетивно равнище, но тъй като е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а, той няма привързаност към сетивните дейности. Той се интересува само от това как да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а и от нищо друго. Ето защо е над всяка привързаност и неприязън. Ако Кр̣ш̣н̣а иска, преданият ще направи всичко, което обикновено е нежелано; а ако Кр̣ш̣н̣а не иска, той няма да направи това, което обикновено би правил за свое удоволствие. Да действа или да не действа, е в негова власт, защото той действа само според напътствията на Кр̣ш̣н̣а. Такова съзнание е безпричинна милост на Бога и преданият може да я постигне, независимо че все още е привързан към сетивното.