BG/Бхагавад-гӣта̄ 4.37
ТЕКСТ 37
- ятхаидха̄мси самиддхо 'гнир
- бхасма-са̄т куруте 'рджуна
- гя̄на̄гних̣ сарва-карма̄н̣и
- бхасма-са̄т куруте татха̄
Дума по дума
ятха̄ – точно както; едха̄мси – дърва за горене; самиддхах̣ – пламтящият; агних̣ – огън; бхасма-са̄т – пепел; куруте – превръща; арджуна – о, Арджуна; гя̄на-агних̣ – огънят на знанието; сарва-карма̄н̣и – всички последици от материалните дейности; бхасма-са̄т – на пепел; куруте – то превръща; татха̄ – по същия начин.
Превод
О, Арджуна, както пламтящият огън превръща дървата в пепел, така и огънят на знанието изпепелява всички последици от материалните дейности.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Съвършеното знание за душата, Свръхдушата и техните взаимоотношения тук е сравнено с огън. Този огън изпепелява не само последиците от греховни дейности, но също и тези от благочестивите ни дела. Последиците могат да бъдат най-различни: назряващи, даващи плод, вече изживени и все още непроявени. Но знанието за духовната природа на живото същество превръща всичко в пепел. Със съвършено знание всички последствия – проявени и непроявени – се унищожават. Във Ведите (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад 4.4.22) се казва: убхе ухаиваиш̣а ете таратй амр̣тах̣ са̄дхв-аса̄дхӯнӣ – „Човек преодолява както благочестивите, така и неблагочестивите последствия от дейностите си“.