BG/Бхагавад-гӣта̄ 7.30
ТЕКСТ 30
- са̄дхибхӯта̄дхидаивам ма̄м
- са̄дхиягям ча йе видух̣
- прая̄н̣а-ка̄ле 'пи ча ма̄м
- те видур юкта-четасах̣
Дума по дума
са-адхибхӯта – главният принцип на материалното проявление; адхидаивам – управляващ всички полубогове; ма̄м – мен; са-адхиягям – ръководещ всички жертвоприношения; ча – също; йе – всеки, който; видух̣ – знаят; прая̄н̣а – на смъртта; ка̄ле – по време; апи – дори; ча – и; ма̄м – мен; те – те; видух̣ – знаят; юкта-четасах̣ – със съзнание за мен.
Превод
Личностите в пълно съзнание за мен, които ме познават като главен принцип на материалното проявление, на полубоговете и на всички методи за жертвоприношение, могат да ме разберат, мен – Върховната Божествена Личност, дори в мига на смъртта.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а осъзнатите никога не се отклоняват от пътя на цялостното разбиране за Върховната Божествена Личност. При трансценденталното общуване в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да се разбере как Върховният Бог е главният принцип на материалното проявление и дори на полубоговете. Постепенно, с такова трансцендентално общуване, идва убеждението в съществуването на Върховната Божествена Личност и в мига на смъртта си Кр̣ш̣н̣а осъзнатият няма как да забрави Кр̣ш̣н̣а. Така по естествен начин той се издига до планетата на Върховния Бог – Голока Вр̣нда̄вана.
В настоящата седма глава се обяснява как човек може да стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание е общуването с Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Такова общуване е духовно и ни поставя в непосредствен досег с Върховния, по чиято милост можем да разберем, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. В същото време се проумява органично присъщата на живото същество позиция и как то забравя Кр̣ш̣н̣а, оплетено в материални дейности. С напредъка си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в подходящо обкръжение, живото същество разбира, че заради забравата на Кр̣ш̣н̣а е обусловено от законите на материалната природа. То разбира, че тази човешка форма на живот е възможност да си възвърне съзнанието за Кр̣ш̣н̣а и че трябва да я оползотвори изцяло, за да постигне безпричинната милост на Върховния Бог.
В тази глава бяха разгледани много теми: нещастният, любознателният, материално затрудненият човек, знанието за Брахман, знанието за Парама̄тма̄, освобождението от раждане, смърт и болести и обожанието на Върховния Бог. Обаче този, който наистина е напреднал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не се интересува от различните методи. Той непосредствено се заема с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така на практика се установява в органично присъщото си положение като вечен слуга на Господ Кр̣ш̣н̣а. В това положение той изпитва удоволствие да слуша за Върховния Бог и да го слави, служейки му с преданост. Убеден е, че като постъпва така, ще постигне всичките си цели. Тази непоколебима вяра се нарича др̣д̣ха-врата; тя е началото на бхакти йога, трансценденталното любовно служене. Такова е заключението на всички писания. Тази седма глава на Бхагавад-гӣта̄ е същността на това убеждение.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху седма глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Знание за Абсолюта“.