BG/Бхагавад-гӣта̄ 9.30

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 30

апи чет су-дура̄ча̄ро
бхаджате ма̄м ананя-бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣

Дума по дума

апи – дори; чет – ако; су-дура̄ча̄рах̣ – извършва най-отвратителни неща; бхаджате – служи предано; ма̄м – на мен; ананя-бха̄к – без отклонение; са̄дхух̣ – за свят; ева – несъмнено; сах̣ – той; мантавях̣ – трябва да се счита; самяк – напълно; вяваситах̣ – с решителност; хи – несъмнено; сах̣ – той.

Превод

Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Думата су-дура̄ча̄рах̣, употребена в този стих, е много важна и трябва да я разберем правилно. В обусловеното си състояние живото същество извършва два вида дейности: едните са обусловени, а другите – органично присъщи. Както за поддържане на тялото, така и за спазване на обществените правила трябва да се извършват различни дейности; те са валидни дори за преданите и се наричат обусловени. Освен тях за живото същество, осъзнало духовната си природа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в предано служене на Бога, съществуват и трансцендентални дейности. Тези дейности се извършват в органично присъщото му положение и се наричат предано служене. Обикновено в материалния живот преданото служене и обусловените дейности във връзка с тялото се извършват успоредно; но понякога са противоположни. Доколкото е възможно, преданият внимава с действията си да не наруши благоприятното си положение. Той много добре знае, че усъвършенстването на дейностите му зависи от постепенното развитие на Кр̣ш̣н̣а съзнание. И все пак, случва се Кр̣ш̣н̣а осъзнатият да направи нещо много осъдително от социална или политическа гледна точка. Но такова временно падение не го прави негоден за предано служене. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че ако човек пропадне, но с цялото си сърце се е посветил на трансцендентално служене на Върховния, Бог, който се намира в сърцето му, го пречиства от отвратителната постъпка. Материалното замърсяване е толкова силно, че дори един йогӣ, който се занимава само със служене на Бога, понякога попада в клопката; но Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова силно, че това случайно пропадане веднага се преодолява. Методът на преданото служене винаги води до успех. Никой не трябва да се подиграва на предания, случайно отклонил се от правилния път, защото, както се обяснява в следващия стих, такива случайни падания ще престанат с течение на времето, с усъвършенстване на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Следователно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият, твърдо решен да следва метода на мантруване Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, остава на трансцендентална позиция, дори при случайно пропадане. Думите са̄дхур ева – „той е свят“ – са много категорични. Те са предупреждение към обикновените хора да не се присмиват на падналия предан, а да го считат за свят. Думата мантавях̣ е още по-категорична – този, който не следва това наставление, всъщност не се подчинява на Върховния Бог. Единственото изискване е преданият да бъде неотклонно и всеотдайно зает с предано служене.

В Нр̣симха Пура̄н̣а намираме следното твърдение:

бхагавати ча хара̄в ананя-чета̄ бхр̣ш̣а-малино 'пи вира̄джате мануш̣ях̣ на хи шаша-калуш̣а-ччхабих̣ када̄чит тимира-пара̄бхавата̄м упаити чандрах̣

Смисълът на стиха е, че дори ако човек, зает изцяло с предано служене на Бога, извърши отвратителни дейности, те трябва да се приемат като петната по луната, наподобяващи заешки силует. Тези петна не пречат на лунната светлина. По същия начин случайното падане на един предан по пътя към светостта не го прави отвратителен.

От друга страна, не бива да се разбира погрешно, че преданият, в своето служене може да действа по всевъзможни отвратителни начини; стихът се отнася до случайното падане, което се дължи на голямата сила на материалните обвързаности. Преданото служене в известна степен е обявяване на война на илюзорната енергия. Без достатъчно сила за борба с илюзията може да има случайни падания. Но когато стане силен, преданият повече не пада. Никой не трябва да се възползва от този стих, за да върши глупости и в същото време да се мисли за предан. Ако не усъвършенства характера си с предано служене, ясно е, че не е истински предан.