BG/Prabhupada 0119 - Душата е вечносвежа



Lecture on BG 2.1-10 and Talk -- Los Angeles, November 25, 1968

Прабхупада: Да.

Шримати: На каквато възраст си тогава, когато душата напуска тялото, ставаш ли по-възрастен?

Прабхупада: Не, духовната душа не е стара. Тялото се променя, това е процесът. Това ще бъде обяснено,

дехино 'смин ятха дехе
каумарам яуванам джара
татха дехантара-праптир
дхирас татра на мухяти
(БГ 2.13)

Духовната душа е вечно млада. Тялото се променя. Това трябва да бъде разбрано. Тялото се променя. Това всеки може да разбере. Както в детството ви тялото ви е било… Точно както това дете, различно тяло. А когато това дете стане младо момиче, това ще бъде различно тяло. Но духовната душа присъства в това тяло и в онова тяло. Така това е доказателството, че духовната душа не се променя, тялото се променя. Това е доказателството. Аз мисля за своето детство. Това означава, че аз съм същият „Аз“, който съм съществувал в моето детство, и си спомням, че в детството си съм правел това, правел онова. Но детското ми тяло вече го няма. Отишло си е. Затова изводът е, че моето тяло се е променило, но аз съм си същият. Не е ли така? Това е проста истина. И така това тяло ще се промени, но аз ще си остана. Аз може да вляза в друго тяло, това няма значение, но аз ще си остана. Татха дехантара-праптир дхирас татра на мухяти (БГ 2.13). Както сменям тялото си дори в сегашните обстоятелства, по същия начин, крайната промяна не означава, че съм мъртъв. Аз влизам в друго… Това също се обяснява, васамси джирнани ятха (БГ 2.22), че аз се променям. Точно както, когато не бях санняси, аз се обличах като всеки джентълмен. Сега съм си сменил дрехата. Това не означава, че съм умрял. Не. Сменил съм си тялото, това е всичко. Сменил съм си дрехата.