BG/Prabhupada 0238 - Богът е добър, Той е всеблаг



Lecture on BG 2.3 -- London, August 4, 1973

И така, шри-кришна-намади на бхавед грахям индрияйх (ЧЧ Мадхя 17.136) Как могат обикновените хора да разберат това поведение на Кришна? Тъй като имат обикновени сетива, затова те грешат. Защо Кришна? Дори преданият на Кришна, ваишнавата. Това също е казано. Ваишнавера крия мудра вигйеха на буджхая (ЧЧ Мадхя 17.136) Дори един ваишнава ачария, какво прави той, дори най-вещият, интелигентен човек не може да разбере защо Той постъпва така. Затова не бива да се опитваме да имитираме по-висшите авторитети, но трябва да следваме заръките, наставленията, които висшите авторитети са дали. Не е възможно. Кришна подтиква Арджуна да се сражава. Това не означава, че ние също трябва да правим това, да подтикваме, не. Това би било неморално. За Кришна не е неморално. Каквото и да прави Той... Бог е добър, Той е всеблаг. Ние трябва да го приемем. каквото и да прави Той, то е все-добро. Това е едната страна. А каквото и да върша без заръката на авторитет, всичкото е лошо. Той не се нуждае от заповед от когото и да било друг. Ишварах парамах кришнах (БС 5.1). Той е върховният властелин. Той не иска напътствие от никого. Каквото и да прави, то е съвършено. Такова е разбирането за Кришна. И не е така, че аз трябва да изучавам Кришна по свой си начин. Кришна не подлежи на вашите изследвания или проучвания. Той е над всички. Той е трансцендентален. Затова онези, които нямат трансцендентално виждане, разбират погрешно Кришна. Тук той директно подбужда,

клайбям ма сма гамах партха
наитат твайи упападяте
кшудрам хридая-даурбалям
тактвоттиштха парантапа
(БГ 2.3)

Парантапа означава, тази дума, самата дума, означава: "Ти си кшатрия, ти си цар. Твоята работа е да наказваш злосторниците. Това е твоята работа. Не можеш да пощадиш злосторниците." Преди царете са били такива... Царят сам е отсъждал. Престъпникът бил отвеждан пред царя и ако царят преценял, че е мъдро, той изваждал собствения си меч и незабавно отсичал главата му. Такъв бил дългът на царя. Дори не толкова отдавна, преди около сто години в Кашмир, веднага щом хванели някой крадец, го отвеждали пред царя, и ако било доказано, че е крадец, че е откраднал, незабавно царят лично отсичал ръцете му, отрязвал ги. Само преди сто години. Така че всички останали крадци били предупредени: "Такова наказание ви чака." Затова нямало кражби. Нямало нито кражби, нито обири в Кашмир. Дори някой да изгубел нещо на улицата, то си стояло там. Никой не го пипал. Заповедта била, царската заповед била: "Ако нещо лежи на улицата без надзор, не можеш да го пипаш. Човекът, който го е оставил, ще се върне и ще си го прибере. Ти не можеш да го взимаш." Само преди сто години. Такова углавно наказание е нужно. В наши дни углавното наказание е отменено. Убийците не се обесват. Всичко това е грешка, всичко е вагабонтщина. Убиецът трябва да бъде убит. Никаква милост. Защо само убиецът на хора? Дори убиецът на животни трябва незабавно да бъде обесен. Това е царство. Царят трябва да бъде толкова строг.