BG/Prabhupada 0440 - Теорията на маявадите е, че изначалният дух е имперсонален



Lecture on BG 2.8-12 -- Los Angeles, November 27, 1968

Прабхупада: Продължавай.

Преданоотдаден: "В "Шветашватара Упанишад" се казва, че Върховната Божествена Личност е вседържителят на безбройните живи същества, в различните им положения, произтичащи от индивидуалните им дейности и последиците от тях. Върховната Божествена Личност също чрез пълните си части, живее в сърцето на всяко живо същество. Само светите личности, които са способни да виждат отвътре и отвън все същата Върховна Божествена Личност, всъщност могат да постигнат съвършена и вечна омиротвореност. Същата ведическа истина, спомената тук, е дадена на Арджуна и чрез него и на всички в света, които се представят за много учени, но в действителност притежават много беден запас от знание. Богът ясно заявява, че Самият Той, Арджуна и всички царе, събрали се на бойното поле са вечно индивидуални същества и че Богът вечно поддържа индивидуалните живи същества."

Прабхупада: Какъв е оригиналният стих? Прочети го.

Преданоотдаден: "Никога не е имало време, когато Аз да не съм съществувал, нито ти, нито всички тези царе..." (БГ 2.12)

Прабхупада: Сега, "Никога не е имало време, когато Аз да не съм съществувал, нито ти, нито тези хора." Сега Той аналитично казва "Аз, ти и..." Една личност, втора личност и трета личност. Това е всеобхватно. "Аз, ти и другите." И така, Кришна казва: "Никога не е имало време, когато Аз, ти и всички тези личности, които са се събрали на бойното поле, да не сме съществували." Това означава: "В миналото, Аз, ти и всички те, са съществували като индивидуалности." Индивидуално. Теорията на маявадите е, че изначалният дух е безличностен. Тогава как Кришна може да твърди, че: "Никога не е имало време, когато Аз, ти и всички тези личности да не сме съществували?" Това означава: "Аз съм съществувал като личност, ти си съществувал като личност и всички други, които стоят пред нас, те също са съществували като личности. Никога не е имало време. "А сега какъв е твоят отговор, Динадаяла? Кришна казва, че никога не сме се сливали. Всички ние сме индивидуалности. И Той казва: "Никога няма да останем... Никога няма да има време, когато да престанем да съществуваме." Това означава, че в миналото сме съществували като личности, в настоящето, без съмнение, съществуваме като личности и в бъдеще също ще продължим съществуванието си като личности. Тогава откъде изобщо се появява имперсоналното разбиране? В миналото, настоящето и бъдещето, това са и трите аспекта на времето. Ние сме личности и през трите. Тогава кога Богът става безличностен или аз губя личността си, или ти ставаш имперсонален? Каква е възможността за това? Кришна ясно казва: "Не е имало време, когато Аз, ти и всички тези индивидуални царе или воини... Не е така, че не сме съществували в миналото." Така че, в миналото сме съществували като личности и в настоящето несъмнено съществуваме като личности. Вие сте мои ученици, аз съм вашият духовен учител, но вие имате собствена индивидуалност, а аз имам моя индивидуалност. Ако не се съгласите с мен, можете да ме напуснете. Това е вашата индивидуалност. Ако не харесвате Кришна, не можете да станете Кришна осъзнати и това е проява на личността ви. И тази индивидуалност продължава. Подобно на това, Кришна, ако не ви харесва, може да откаже да ви даде Кришна съзнание. Не е така, че понеже следвате всички правила и предписания, Кришна е задължен да ви приеме. Не. Ако Той си мисли, че: "Той е глупец, не мога да го приема", Той ще ви отхвърли. Така че, Той има индивидуалност, вие имате индивидуалност, всеки има индивидуалност. Откъде се появи въпросът за имперсонализма? Изобщо няма такава вероятност. Ако не вярвате на Кришна, ако не вярвате на Ведите, отделно от всичко друго, Кришна е приеман за върховния авторитет, Божествената Личност. И ако не Му вярваме, тогава как е възможно да напредваме в знанието? Изобщо няма такава възможност. Така че индивидуалността е неоспорима. Това е твърдението на авторитет. Сега, отделно от твърдението на авторитета, трябва да използвате и здравия си разум и аргументация. Можете ли да кажете, че има съгласие между две страни? Не. Отидете и го проучете. В държавата, в семейството, в общността, в нацията няма съгласие. Дори и в парламента, дори и във вашата страна. Да вземем Сената, там всеки гледа интереса на страната, но мисли по неговия си, индивидуален начин. Някой смята, че: "Благополучието на страната ми ще бъде в тази посока." В противен случай защо има съревнование по време на изборите за президент? Всеки казва, че: "Америка се нуждае от Никсън." А друга личност също казва "Америка има нужда от мен." И така, защо двама? Ако Америка се нуждае и сте двама...Не. Има индивидуалност. Г-н Никсън има своето мнение. Друг кандидат има по-различно виждане. В парламента, в Сената, в Конгреса, в Обединените нации, всеки се противопоставя с индивидуалните си възгледи. Иначе защо има толкова много флагове в света? Не можете да кажете, че има имперсонализъм където и да било. Личностното преобладава навсякъде. Навсякъде, личността, индивидуалността е най-важното. Трябва да го приемем. Трябва да използваме разума си, аргументите и да приемем авторитета. И тогава въпросът е решен. Иначе е много трудно.