BG/Prabhupada 0498 - Веднага щом напусна това тяло, с всичките ми небостъргачи и бизнес е свършено
Lecture on BG 2.15 -- Hyderabad, November 21, 1972
Ето препоръката: стремете се да станете осъзнати за Кришна. Тогава няма да ви притесняват всички тези външни, ефимерни промени в материалния свят. Не само по отношение на това тяло, на практика онзи, който е напреднал в духовния живот, не се вълнува от тъй наречените политически катаклизми или обществен смут. Не. Той знае, че те са просто външни, като сън. Това също е сън. Нашето настояще съществуване, то също е сън. Точно както нощем сънуваме. Насън създаваме толкова много неща. Този материален свят също е едно грубо сънуване. Грубо сънуване. Онова е фино сънуване. А това е грубо сънуване. Това е дейността на ума, тялото, интелигентността, сънуване. И тук, дейността на петте материални елементи: земя, вода, въздух, огън... Ала всички те, и осемте, са просто материални. Ние си мислим: "Построил съм много хубава сграда, небостъргач." Това не е нищо повече от сън. Нищо повече от сън. Сън в такъв смисъл, че веднага щом напусна това тяло, край с моите небостъргачи, бизнес и фабрики. Досущ като сън. Сънят трае няколко минути или няколко часа. А този трае няколко години. Това е всичко. Това е сън. Затова човек не бива да се смущава от подобни сънувани обстоятелства. Това е духовен живот. Човек не бива да бъде смущаван. Както ние не се смущаваме. Да речем, че насън аз съм възкачен на трона и изпълнявам работата на цар, а когато сънят свърши, не съжалявам. По същия начин, виждам насън, че ме напада тигър. Аз действително викам: "Има тигър! Има тигър! Спасете ме!" А човекът, който лежи зад мен или до мен, казва: "Защо викаш? Къде е тигърът?" Когато човек се събуди, той вижда, че няма тигър. Всичко е точно същото. Но този сън, тези груби и фини сънища, са просто отражения. Точно както какво представлява сънят? По цял ден каквото си мисля, сънуването е негово отражение, отражение. Баща ми имаше бизнес с платове. И понякога насън той казваше цената: "Струва толкова и толкова." По същия начин, всичко това е сънуване. Това материално съществуване, изградено от тези пет груби елемента и от трите фини елемента, те са досущ като сън. Смара нитям аниятам. Затова Чанакя Пандит казва, смара нитям аниятам. То е анитя, временно... Сънуването винаги е временно.
Така че трябва да знаем, че каквото и да притежаваме, каквото и да виждаме, всичко това е сън, временен. Затова ако се увличаме по временни неща, тъй наречените социализъм, национализъм, семеен изъм, такъв изъм, онакъв изъм, и да си губим времето без да развиваме Кришна съзнание, то това се нарича шрама ева хи кевалам (ШБ 1.2.8) просто загуба на време, създаване на друго тяло. Нашата задача е да проумеем, че "Аз не съм този сън. Аз съм факт, духовен факт. Така че имам друга задача." Това се нарича духовен живот. Това е духовният живот, когато разберем: "Аз съм Брахман. Не съм тази материя." Брахма-бхутах прасаннатма (БГ 18.54). Тогава ще сме радостни. Понеже сме под влиянието на толкова много промени на материалните характеристики, ние изпитваме съжаление и щастие, засегнати от всички тези външни дейности, ала когато правилно разберем, че "всички тези неща не ме вълнуват," тогава се изпълваме с радост. "О, аз нямам отговорност. Нищичко, нищичко общо нямам с всички тези неща."