BG/Prabhupada 0544 - Oсобено подчертаваме мисията на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура



His Divine Grace Srila Bhaktisiddhanta Sarasvati Gosvami Prabhupada's Appearance Day, Lecture -- Mayapur, February 21, 1976

Прабхупада: Днес, благоприятният ден на нашия предшестващ духовен учител, Ом Вишнупада Парамахамса Паривраджакачаря Аштоттара Шата Шри Шримад Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура Прабхупада. Мисията на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура... Освен неговия живот, особено подчертаваме мисията на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура. Това място, Маяпур, преди бе известно като Мияпура. В по-голямата си част е населявано от мохамедани. По един или друг начин името му бе променено на Мияпура вместо Маяпур. Все още хората имат големи съмнения къде е родното място на Шри Чайтаня Махапрабху. Бхактивинода Тхакура е правил проучване, за да открие действителното място. Под ръководството на Джаганнатха даса Бабаджи Махараджа, настоящата Йогапитха е установена като родното място на Шри Чайтаня Махапрабху. Затова в началото Бхактивинода Тхакура искаше да направи това място великолепно, подобаващо на святото име на Шри Чайтаня Махапрабху. Така той започна това движение за развитие на Маяпур. Не можа да го завърши и го предаде на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура. Благодарение на неговите усилия и с помощта на учениците му, това място постепенно бе развито и ние също правим опит да го развием. Затова нарекохме този храм Маяпур Чандродая. Имаме голяма амбиция да развием това място много добре, с великолепие, и за щастие сега сме свързани със западните страни, особено Америка. Бхактивинода Тхакура силно желаеше тук да дойдат американци, да развият това място и да пеят и танцуват заедно с индийците. Неговата мечта, както и предсказанието на Чайтаня Махапрабху:

притхивите аче ята нагаради грама
сарватра прачара хаибе мора нама
(ЧБ Антя-канда 4.126)

Чайтаня Махапрабху искал всички индийци да участват:

бхарата бхумите манушя-джанма хаила яра
джанма сартхака кари кара пара-упакара
(ЧЧ Ади 9.41)

Това е мисията на Чайтаня Махапрабху, пара-упакара. Пара-упакара означава да правиш добро за другите. Разбира се в човешкото общество има много различни сектори, предназначени да помагат на другите - благотворителни общества - но повече или по-малко ... Защо повече или по-малко? Почти изцяло, всички мислят, че тялото е себето, и да се помага на тялото е благотворителна дейност. В действителност обаче това не са благотворителни дейности, защото от "Бхагавад Гита" разбираме много ясно, антаванта име деха нитясйокта шаририна. Тялото е антават. Анта означава, че с него ще бъде свършено. Всеки знае, че тялото му не е вечно; ще бъде свършено. Всичко материално - бхутва бхутва пралияте (БГ 8.19) - има рождена дата, съществува известно време и след това е унищожавано. Духовното образование започва с разбирането, че "Аз не съм тялото си." Това е духовно образование. В "Бхагавад Гита", първото наставление, което Кришна дава на Арджуна е, че ние не сме телата си. Защото Арджуна говорел от телесна платформа, Кришна го смъмрил, ашочйан анвашочас твам прагя-вадамш ча бхашасе: (БГ 2.11) "Арджуна, говориш като много учен човек, но скърбиш за нещо, за което никой учен човек не скърби." ашочйан анвашочас твам.

Затова такъв род благотворителни дейности, отнасящи се до тялото, като болници и много други, несъмнено са добри, но крайната цел е да се погрижим за интереса на душата. Това е крайната цел. В това се състои ведическото наставление. И Кришна започва оттам. Дехино смин ятха дехе каумарам яуванам джара (БГ 2.13).