BG/Prabhupada 0574 - Не може да убивате тялото без разрешение. Това е греховно
Lecture on BG 2.19 -- London, August 25, 1973
"За душата няма нито раждане, нито смърт. Нито веднъж появила се, ще престане да съществува. Тя е неродена, вечна, вечносъществуваща, безсмъртна и изначална. Тя не е убивана, когато тялото е покосявано."
И така, по различни начини Кришна се опитва да ни убеди в безсмъртието на душата. С различни подходи. Я енам ветти хантарам (БГ 2.19). Когато има битка и ако някой е убит или... И така, Кришна казва, че ако някой смята, че "Този човек е убил някого другиго," или "Този човек може да убие някого другиго," този вид знание не е съвършено. Никой не убива никого. Но тогава месарите могат да кажат, че "Тогава защо се оплаквате, че ние убиваме?" Те убиват тялото, но не можете да убивате, когато има предписание "Не убивай!" Това означава, че не можете да убивате дори тялото без разрешение. Не можете да убивате. Макар че душата не е убивана, а само тялото е унищожавано, независимо от това, не можете да лишавате от живот тялото без разрешение. Това е греховно. Например, един човек живее в някакъв апартамент. По един или друг начин го измъквате оттам, извеждате го незаконно. И човекът ще напусне и потърси подслон някъде другаде. Това е факт. Но понеже сте го извели от неговото законно положение, вие сте престъпник. Не можете да кажете: "Въпреки че съм го изпъдил, той ще си намери друго място." Не. Това добре, но вие нямате властта да го махнете оттам. Той законно е обитавал апартамента си и понеже вие насила сте го заставили да напусне, сте престъпници и ще бъдете наказани.
Така че месарите, или убийците на животни, или който и да е убиец, не може да представят този аргумент. Че "Тук, в "Бхагавад-гита" се казва, че душата никога не е убивана, на ханяте ханямане шарире (БГ 2.20), дори и след унищожаването на тялото. Така че защо се оплаквате, че убиваме?" Аргументът е, че не можете да убивате дори и тялото. Не е позволено. Това е греховно. Убхау тау на виджанито наям ханти на ханяте. И така, никой не убива никого, нито пък някой е убиван от други. Това е едното.
И отново, по различен начин, Кришна казва: на джаяте - живото същество никога не се ражда. Ражда се или умира само тялото. Живото същество, духовната искра, тъй като е частица от Кришна, като Кришна не се ражда и не умира... Аджо 'пи санн авяятма. Ще намерите в Четвърта Глава. Аджо 'пи. Кришна е аджа. Аджа означава този, който е нероден. Подобно на това, понеже сме частици от Кришна, ние също никога не се раждаме. Раждането и смъртта се отнасят до тялото, а ние сме толкова затънали в телесното разбиране за живота, че когато има раждане или смърт на тялото, изпитваме болките и насладите. Разбира се, няма наслаждение. Раждането и смъртта са много болезнени. Понеже... Това вече е обяснено. Съзнанието на душата се разпростира из цялото тяло. Ето защо, болките и насладите се усещат заради самото тяло. Кришна вече ни посъветва, че тези видове болки и наслади, матра-спаршас ту каунтея (БГ 2.14), които докосват само кожата, не трябва много да ни притесняват. Тамс титикшасва бхарата. Ако мислим за нашата позиция по този начин, за себепознанието, как се различаваме от тялото... В действителност, това е медитация. Ако мислим много сериозно за себе си и тялото си, това е себепознание. Себепознание означава, че не съм тялото си, а съм ахам брахмасми, душа. Това е себепознание.