BG/Prabhupada 0592 - Просто трябва да стигнете до мисленето за Кришна, това е съвършенство
Lecture on BG 2.20 -- Hyderabad, November 25, 1972
Прабхупада: И така, това е практиката. Просто трябва да стигнете до мисленето за Кришна. Това е съвършенството. А ако се обвържете с твърде много неща, тогава има риск да станете котка, куче, елен или полубог, каквото и да е.
Индиец: Махараджа, защо ти...?
Прабхупада: Ям ям вапи смаран локе тяджатй анте калеварам (БГ 8.6). По време на смъртта, в зависимост от това какво желаете, ще получите следващото си тяло. Това е законът на природата. (прекъсване) ...бил съм в Русия, в Москва, там има много млади мъже, които силно желаят да приемат движението за Кришна съзнание. И някои от тях получиха посвещение от мен. И те продължават. Точно както тези момчета продължават. Това... Що се отнася до моя опит, където и да отида, хората са едни и същи. По изкуствен начин те бяха обозначени като комунисти и това и онова. (прекъсване) хората са едни и същи. Щом заговорим за Кришна съзнание и те веднага откликват. Това е моят опит. В действителност, това е факт. В "Чаитаня-чаритамрита" се казва: нитя-сиддха кришна-према садхя кабху ная, шраванади-шуддха-читте карайе удая (ЧЧ Мадхя 22.107). Кришна съзнание се намира в сърцето на всеки. Непроявено е. Но е замърсено и покрито с материални нечистотии. И така, шраванади, шуддха-читте. Това означава, че като слушате... Точно както тези момчета, американски и европейски момчета, преди всичко те дойдоха, за да ме чуят. Чрез слушането сега тяхното Кришна съзнание се е пробудило и те сериозно са се заели с предаността към Кришна. (прекъсване) Всеки има в себе си Кришна съзнание. Нашият процес, движението за санкиртана, пробужда това съзнание. Това е всичко. Точно както когато някой спи. Събуждаме го със: "Стани! Стани!" Уттиштхата джаграта прапя варан нибодхата. Това е нашият процес. Не е така, че изкуствено правим някого осъзнат за Кришна. Кришна съзнание вече е там. Това право се полага по рождение на всяко живо същество. Кришна казва, мамаивамшо джива-бхутах (БГ 15.7). Точно както бащата и синът. Не може да има раздяла между тях. Но, понякога се случва, че синът напуска дома по някаква случайност, или още в детството. Той забравя кой е баща му. Това е различно нещо. Но връзката между бащата и синът никога не прекъсва.