BG/Prabhupada 0625 - Жизнените потребности са удовлетворявани от Върховния Вечен, Бога
Lecture on BG 2.13 -- Pittsburgh, September 8, 1972
И така ние, цивилизованите човешки същества - няма значение дали американци или индийци или немци или англичани - ние сме много малко. Затова имаме икономически проблеми. Ние се опитваме да развием своето икономическо състояние. Какво е това икономическо състояние? Ядене, спане, съвкупляване и защита. Ние сме винаги заети, но животните са също заети да се хранят, спят, размножават и защитават, но те нямат проблеми. Ние имаме проблеми. Така че просто се опитайте да разберете, ако по-голямата част от живите същества нямат проблеми... Нещата, необходими им за живот, се доставят от върховния вечен, Бог. Точно както слона. Има милиони слонове в африканската джунгла. Те ядат по петдесет килограма наведнъж. Но те си получават храната. По същия начин, една малка мравка, на нея й е необходимо едно зрънце захар. И така тя също си получава своята храна. Върховният вечен е уредил храна, или икономическите проблеми са решени от природата. Те не вършат никакъв бизнес, не ходят на училище или колеж, за да учат технология, за да изкарват прехрана, но и те получават необходимото. Те са здрави. Нямат болести.
Така че нашият напредък на цивилизацията означава, че сме създали проблеми. Това е всичко. Това е нашият напредък на цивилизацията и ние не знаем как се образува душата, как преминава от едно тяло в друго, какъв е следващият ѝ живот, дали получаваме в следващия живот човешко тяло или по-добро от човешкото, или по-нисше от него. И ако е така, как получаваме тази следваща форма на живот? Защото ние сме вечни, ние променяме това тяло. Нито знаем, че има два вида тела: грубото тяло и финото тяло. Това грубо тяло е изградено от земя, вода, огън, въздух, етер; а финото тяло е изградено от ум, интелигентност и его. В рамките на финото тяло, душата е там. Сега, когато това грубо тяло стане безполезно или нетрудоспособно, тогава финото тяло ме пренася в друго грубо тяло. Това се нарича преселване на душата.
Но ние не виждаме финото тяло. Всеки един от нас, ние знаем, че имаме ум, но не можем да го видим. Нито можем да видим интелигентността, нито мога да видя моето его. Но те съществуват. Така че не е необходимо всичко да видите с притъпените си сетива. Очите, те не са съвършени. Точно както другата страна на тази зала е тъмна, аз не мога да ви видя. Въпреки че имам очи. Така въпреки че имаме очи, те са много несъвършени. Те не могат да виждат при всички обстоятелства. При определени обстоятелства, ние можем да виждаме. Затова не трябва да вярваме просто като виждаме. Но едно нещо, въпреки че не мога да ви видя, вие можете да ме чуете, или аз мога да разбера, че вие чувате. Ушите са по-силни от очите. Така неща, които са отвъд нашето преживяване, ние можем да чуем за тях. Въпреки че не мога да виждам, това не означава, че нещата не съществуват. Същият пример: въпреки че не мога да видя ума, интелигентността, егото, но аз мога да чуя за тях. Затова съвършеното знание се придобива със слушане. И така, ние приемаме знание, съвършено знание, чрез слушане. Друг пример: да речем, че един човек спи. По това време, ако някой дойде да го убие, той спи и не знае. Но ако някой негов приятел го предупреди: "Мой скъпи г-н еди кой си, някой идва да те убие. Събуди се!" той може да чуе и да се събуди и да вземе мерки. Затова, когато другите ни сетива не могат да работят, нашето ухо е много силно. Затова се препоръчва да се опитате да слушате от авторитетна личност. Същото е с образователната система. Защо отивате в университета, училището и колежа? За да слушате от опитен професор. Той знае, а вие придобивате знание чрез слушане.