BG/Prabhupada 0631 - Аз съм вечен, а тялото не е вечно, това е факт



Lecture on BG 2.28 -- London, August 30, 1973

Един момент в тази връзка е, че нощем, когато сънувам, аз забравям това тяло. Това тяло, в съня, аз виждам, че съм отишъл на различно място, говоря с различни хора и положението ми е различно. Но по това време аз не помня, че всъщност моето тяло лежи в леглото на апартамента, където съм дошъл. Но ние не помним това тяло. Това всеки е преживял. По същия начин, когато отново дойдете, при събуждането на сутринта след ставане от леглото, аз забравям всички тела, които съм създал в съня си. Така че кое е вярното? Това ли е вярното? Това тяло ли е истинското или онова тяло е истинското? Защото нощно време аз забравям за това тяло, а денем забравям за другото тяло в съня. Така че и двете не са истински. Това е просто халюцинация. Но аз съм истински, защото аз виждам нощем, аз виждам и денем. Така аз съм вечен, тялото не е вечно. Това са фактите. Антаванта име деха нитясйоктах шариринах (2.18). Шариринах, собственикът на тялото е вечен, но тялото не е. По толкова много начини, Кришна обяснява за материалното състояние на това тяло. Ала онези, които не са много интелигентни, с беден запас от знание, за тях е много трудно да разберат. Иначе нещата са много ясни. Този момент е много ясен. Че нощем аз забравям това тяло, а денем забравям тялото от през нощта. Това е факт.

По подобен начин, аз може да забравя тялото от последното ми появяване, последната продължителност на живот, или може да не знам бъдещото тяло. Но аз ще съществувам, а тялото може да се промени, но аз ще трябва да приема друго тяло, което е временно. Но аз, както аз съществувам, значи, че имам тяло. Това е духовно тяло. Така че духовното тяло съществува, а духовен напредък значи най-напред да знам своята духовна идентификация.

Точно както Санатана Госвами отишъл при Шри Чайтаня Махапрабху след като се оттеглил от министерския си пост. И най-напред той казал: ке ами, кене амая джаре тапа-трая: "Всъщност, аз не знам кой съм и защо съм подложен на нещастни условия на живот." Затова нещастното състояние на живот е това тяло. Защото аз получавам... В съня също. Когато получа друго тяло, понякога откриваме, че на върха на много висок бамбук или висока планина аз просто сега падам надолу. И се страхувам, понякога викам: "Сега падам надолу." Така това тяло, това материално тяло, на кое тяло принадлежа, кое съм аз... Всъщност, аз не принадлежа на нито едно от тези тела. Аз имам отделно духовно тяло. И така, този човешки живот е предназначен за тази реализация, че "Аз не съм това материално тяло, аз имам духовно тяло." Тогава следващият въпрос ще бъде: "Тогава каква е моята функция?" В настоящото тяло при някакво материално условие аз си мисля: "Това е моето тяло," а тялото се поражда при определени условия в тази страна или това семейство; затова, "Това е моето семейство, това е моята страна, това е моята нация." Всичко в телесната представа за живота. И ако аз не съм това тяло, тогава във връзка с това тяло, или моето семейство или моята страна или моето общество, или моите взаимоотношения, те също са фалшиви, защото тялото е фалшиво.