BG/Prabhupada 0930 - Измъкнете се от тези материални условия. И тогава ще има истински живот, вечен живот



730423 - Lecture SB 01.08.31 - Los Angeles

И така, не е наша работа да критикуваме, но признаците на Кали-юга са много, много тежки и все повече и повече ще се задълбочават. Изминали са само 5000 години от Кали-юга, но продължителността на Кали-юга е 432 000 години, от които са изминали само 5000 години. И след тези 5000 години имаме толкова много трудности и колкото повече напредва Кали-юга, дните ѝ ще стават все по-трудни. Така че, най-доброто нещо е да приключите с Кришна съзнанието си и да се върнете обратно вкъщи, обратно при Бога. Това ще ви спаси. Иначе, ако се върнем пак, предстоят трудни дни. И трябва да страдаме повече и повече. И така, Кришна е описан като Аджа. Аджо 'пи санн авяятма бхутанам ишваро 'пи сан. Това е заявено в "Бхагавад-гита." Аджо 'пи. "Аз съм нероден." Да. Кришна е нероден. Ние също сме неродени. Но разликата е, че сме се заплели в това материално тяло. Затова не можем да запазим позицията си на неродени. Ние трябва да се раждаме, да се преселваме от едно тяло в друго, и няма гаранция в какъв вид следващо тяло ще попаднете. Но трябва да го приемете. Точно както ние приемаме в този живот едно тяло след друго. Детето изоставя детското си тяло и приема юношеското тяло. Момчето изоставя юношеското си тяло и приема младежко тяло. Подобно на това, когато изоставим остарялото си тяло, естественото заключение е, че ще трябва да приема друго тяло. Отново детско тяло. Точно както смяната на сезоните. След лятото, идва пролет, или след пролетта идва лято, след лятото настъпва есен и след есента идва зима. Или след деня идва нощта, след нощта отново е ден. Както тези неща се сменят едно с друго, подобно на това, ние променяме телата си едно след друго. И естественото заключение е, че след смяната на това тяло ще получим друго. Бхутва бхутва пралияте (БГ 8.19).

Това е много логично и е подкрепено от шастрите, и е казано от най-големия авторитет, от Кришна. И защо да не го приемете? Ако не го приемете, това е глупост. Ако смятате, че няма живот след смъртта, това е глупост. Има живот след смъртта. И така, понеже приемаме едно тяло след друго от незапомнени времена, не можем да мислим, че има вечен живот. Това е трудно за нас. Точно като болен човек. Той лежи на леглото и яде там, отделя изпражнения там, отделя урина там, не може да се движи и приема много горчиво лекарство. Толкова много неудобства. Той лежи. И си мисли да се самоубие. "О, този живот е напълно нетърпим. Нека извърша самоубийство." И така, в отчаяно състояние понякога се следва философията на пустотата и имперсонализма. Нещата да бъдат приравнени на нула. Защото животът е толкова мъчителен, понякога човек дори извършва самоубийство, за да се отърве, искам да кажа, от трудния живот на материалното съществуване. И така, философията на пустотата, имперсонализма е такава. Втриса ги, ако си помислят за друг живот и отново ядене, спане, работа. Понеже той си мисли, че яденето, спането, означава на леглото. Това е всичко. Страдание. Той не може да мисли другояче. И негативният начин е да нулира всичко. Това е философията на пустотата. Но всъщност, това не е случаят. Случаят е, че вие сте в неприятности поради материалните условия. Измъкнете се от тези материални условия. И тогава ще има истински живот, вечен живот.