BG/Prabhupada 0980 - Не можем да бъдем щастливи чрез материален просперитет, това е факт



720905 - Lecture SB 01.02.06 - New Vrindaban, USA

Прадюмна: Превод: "Най-висшата заетост, или дхарма, за всички хора е тази, посредством която людете могат да достигнат до любящо предано служене към трансценденталния Бог. Такова предано служене трябва да бъде немотивирано и непрекъснато, за да удовлетвори напълно душата."

Прабхупада: И така...

са ваи пумсам паро дхармо
ято бхактир адхокшаджйе
ахайтукй апратихата
яятма супрасидати
(ШБ 1.2.6)

Всеки търси удовлетворение, атянтикшу. Всеки се бори за съществуване за най-висшето щастие. Но в този материален свят, макар да си мислят, че притежавайки материални богатства ще бъдат удовлетворени, това не се случва. Например във вашата страна, вие имате достатъчно материално изобилие в сравнение с други страни, ала при все това няма удовлетворение. Въпреки цялата добра организация за материално наслаждение, достатъчно храна, достатъчно... Хубав апартамент, автомобили, пътища, и много добри предпоставки за свобода в секса, и добре уредена защита - всичко е съвършено - но при все това хората са неудовлетворени, объркани, а по-младото поколение стават хипита, протестират, неудовлетворени са защото не са щастливи. Няколко пъти съм цитирал примера, че в Лос Анджелис, по време на утринната си разходка в Беверли Хилз, много хипита излизаха от уважавани къщи. Изглеждаше, че бащата има и много хубава кола, но дрехите бяха хипарски. Така че има протест срещу тъй наречената материална организация, те не я харесват. В действителност, ние не можем да бъдем щастливи посредством материален просперитет, това е факт. Това също е казано в "Шримад Бхагаватам". Прахлада Махарадж казва на своя баща атеист... Неговият баща бил Хиранякашипу. Хираня означава злато, а кашипу означава меко ложе, възглавница. Това е материалната цивилизация. Те искат много меко легло и компания в леглото, и тлъста банкова сметка, пари. Това е другото значение на Хиранякашипу. Така че той също не бил щастлив. Хиранякашипу не бил щастлив - поне не бил щастлив, че синът му, Прахлада, бил станал преданоотдаден на Бога, когото той не харесвал. Затова той запитал сина си: "Как се чувстваш? Ти си малко момче, дете, как се чувстваш толкова удобно въпреки всичките ми заплахи? В какво всъщност е силата ти?" И той отвърнал: "Мой скъпи татко, на те видух свартха-гатим хи вишнум (ШБ 7.5.31). Глупците не знаят, че най-висшата цел на щастието им е Вишну, Бог, Върховният Господ." Дурашая йе бахир-артха-манинах (ШБ 7.5.31). Дурашая, дур, безнадеждна надежда, те се надяват на нещо, което никога няма да се сбъдне. Какво е то? Дурашая йе бахир-артха-манинах.