BG/Prabhupada 1060 - Ако човек не приеме тази "Бхагавад Гита" в дух на смирение...
660219-20 - Lecture BG Introduction - New York
Сарвам етад ритам манйе (БГ 10.14). "Приемам, вярвам, че каквото ми каза, е вярно. Твоята личност, Твоята Божествена Личност е много трудно да бъде разбрана. Затова Ти не можеш да бъдеш познат дори от полубоговете. Не можеш да бъдеш познат дори от полубоговете." Това означава, че Върховната Божествена Личност не може да бъде опозната дори от личности, много по-велики от хората, а как би могло човешко същество да разбере Кришна без да стане Негов преданоотдаден? Затова "Бхагавад Гита" трябва да бъде приемана в дух на предана отдаденост към Бог Шри Кришна. Човек не бива да си мисли, че е равен, на едно ниво с Шри Кришна нито пък бива да счита, че Той е обикновена личност, пък дори и велика. Не. Бог Шри Кришна е Върховната Божествена Личност. Така че поне теоретично, въз основа на казаното в "Бхагавад Гита" или въз основа на потвърденото от Арджуна, онези, които се стремят да разберат "Бхагавад Гита" трябва да приемаме Шри Кришна за Върховната Божествена Личност и тогава, с такъв дух на смирение... Докато човек не приеме тази ""Бхагавад Гита" в дух на покорство, слушайки, е много трудно да се разбере "Бхагавад Гита", понеже тя е велика мистерия.
Затова в тази "Бхагавад Гита"... Можем да видим каква е тази "Бхагавад Гита". Тази "Бхагавад Гита" е предназначена да избави хората от невежеството в това материално съществуване. Всеки е затънал в трудности по толкова много начини, както Арджуна също се намирал в трудност заради това, че трябвало да се сражава в битката на Курукшетра. По тази причина той се отдал на Шри Кришна и затова е изречена тази "Бхагавад Гита". По същия начин, не само Арджуна, но и всеки от нас е изпълнен с тревоги заради това наше материално съществуване. Асад-грахат. Това е... нашето битие е в обкръжението, в атмосферата на небитието. Но всъщност ние не сме несъществуващи. Нашето съществуване е вечно, ала по един или друг начин сме поставени в този асат. Асат означава онова, което не съществува. И сред толкова много човешки същества, онзи, който действително се пита за своята позиция, за това какъв е, защо е поставен в това странно положение да страда... Докато човек не се пробуди до положението да се запита: "Защо страдам? Аз не желая всички тези страдания. Опитах се да намеря разрешение за всички тези неволи, но не успях." Докато човек не стигне до това положение, той не трябва да бъде считан за истинско човешко същество. Човешкото започва когато подобен род запитвания се пробудят в ума на човека. В "Брахма Сутра" това запитване се нарича брахма-джигяса. Атхато брахма-джигяса. И всяка една дейност на човека следва да бъде считана за провал, ако не съществува това запитване в ума му. Затова хората, които са пробудили това търсене в своя ум: "Какъв съм аз, защо страдам, откъде съм дошъл и къде ще ида след смъртта," когато тези въпроси дойдат, когато се пробудят в ума на разумното човешко същество, тогава той на практика е подходящият ученик, който да разбере "Бхагавад Гита". И той трябва да бъде шраддхаван. Шраддхаван. Трябва да питае уважение, нежна почит към Върховния Бог. Такъв човек, такъв идеален човек е бил Арджуна.