BG/Prabhupada 1067 - Трябва да приемаме "Бхагавад Гита" без интерпретации, без осакатяване
660219-20 - Lecture BG Introduction - New York
Мъничките пълни частици, т.е. живите същества, имат пълната способност да реализират пълнотата. А всички видове непълнота се преживяват заради непълно познаване на пълнотата. "Бхагавад Гита" е завършеното познание на ведическата мъдрост. Цялото ведическо знание е непогрешимо. Има различни примери как приемаме ведическото знание за непогрешимо. Например, що се отнася до индусите и до това как те приемат ведическото знание за цялостно, ето един незначителен пример. Както е кравешкият тор. Кравешкият тор е изпражнение на животно. Според смрити или ведическата мъдрост ако някой докосне животинско изпражнение, той трябва да се изкъпе, за да се пречисти. Но във ведическите писания кравешкият тор е обявен за чист. Дори напротив, замърсени места или нечисти неща се пречистват от досега с кравешкия тор. Човек може да оспори, че на едно място е казано, че животинските изпражнения са нечисти, а на друго място се казва, че кравешкият тор, който също е животинско изпражнение, е чист, така че това е противоречие. Но всъщност то може и да изглежда противоречиво, обаче тъй като е ведическо предписание, ние го приемаме с практическа цел. И чрез това приемане ние не извършваме грешка. Открито е от съвременните химици, от модерната наука, един д-р Лал Мохан Гошал той много щателно е анализирал кравешкия тор и е открил, че кравешкият тор притежава всички антисептични качества. По същия начин от любопитство той е анализирал и водата от Ганг.
Та моята идея е, че ведическото знание е цялостно, тъй като е над всякакви съмнения и всякакви грешки. А "Бхагавад Гита" е същината на цялото ведическо знание. Затова ведическото знание е непогрешимо. То се спуска по съвършената ученическа последователност. Затова ведическото знание не е нещо, което подлежи на изследване. нашата изследователска работа е несъвършена, тъй като ние изследваме всичко с несъвършените си сетива. Затова и резултатът от изследователската ни работа е също несъвършен. Няма как да е съвършен. Трябва да приемем съвършеното знание. Съвършеното знание се спуска, както е казано в "Бхагавад Гита", точно започнахме, евам парампара-праптам имам раджаршайо видух (БГ 4.2). Трябва да получим знанието от правилен източник, в ученическа последователност от духовни учители, започваща от самия Бог. "Бхагавад Гита" е изречена от самия Бог. А Арджуна, имам предвид, ученикът, който научава уроците на "Бхагавад Гита", той приема цялата история такава, каквато е, без никакво осакатяване. Това също не се позволява, да приемаме определена част от "Бхагавад Гита", а да отхвърляме друга. Това също е неприемливо. Трябва да приемаме "Бхагавад Гита" без интерпретации, без осакатяване и без нашето собствено своеволно вмешателство в темата, защото тя трябва да бъде приемана за най-съвършеното ведическо познание. Ведическото знание е получено от трансцендентални източници, тъй като първите думи са изговорени от самия Бог. Думите, изречени от Бога, се наричат апаурушея, или неизречни от никого в този земен свят, замърсен от четирите принципа на несъвършенството. Живото същество от този земен свят притежава четири дефекта в живота си и те са 1) че то неминуемо допуска грешки, 2) понякога изпада в заблуда, 3) опитва се да мами другите, и 4) има несъвършени сетива. С всички тези четири принципа на несъвършенство човек не може да предава съвършена инофрмация що се отнася до всепроникващо знание. С Ведите не е така. Ведическото знание било предадено в сърцето на Брахма, първото сътворено живо същество. А Брахма на свой ред разпръснал познанието сред своите синове и ученици както го бил получил оригинално от Бога.