BG/Prabhupada 1074 - Всички страдания, които изпитваме в този материален свят, се дължат на това тяло
660219-20 - Lecture BG Introduction - New York
На друго място в "Бхагавад Гита" също се казва:
- авякто' кшара итй уктас
- там ахух парамам гатим
- ям прапя на нивартанте
- тад дхама парамам мама
- (БГ 8.21)
Авякта означава непроявен. Дори частта от материалния свят не е проявена пред нас. Нашите сетива са толкова несъвършени, че не можем да видим колко звезди, колко планети има в тази материална вселена. Разбира се, от ведическата литература ние получаваме информация за всички планети. Ние може да вярваме или да не вярваме, но всички важни планети, с които имаме връзка, са описани във ведическата литература, особено в "Шримад Бхагаватам". Но духовният свят, който е отвъд това материално небе, парас тасмат ту бхаво'нйо (БГ 8.20), но това авякта, това непроявено духовно небе, е парамам гатим, тоест, човек трябва да желае, да копнее да достигне това духовно царство. И веднъж щом достигне това върховно царство, ям прапя, човек, който се приближи или достигне това върховно царство, на нивартанте, човек не трябва да се връща обратно в този материален свят. А това място, което е вечната обител на Бога, мястото, откъдето не трябва да се връщаме, това е нашето, това трябва да е нашето... (прекъсване)
Някой може да запита какъв е начинът да достигнем върховната обител на Бога? Това също е описано в Бхагавад Гита. Казва се в Осма Глава, стихове 5,6,7,8, процесът за достигане на Върховния Бог или Неговата обител също е даден там. Казва се следното:
- анта-кале ча мам ева
- смаран муктва калеварам
- ях праяти са мад-бхавам
- яти настй атра самшаях
- (БГ 8.5)
Анта-кале, в края на живота, в мига на смъртта. Анта-кале ча мам ева. Този, който мисли за Кришна, смаран, ако може да си спомни. Умиращ човек, в мига на смъртта, ако си спомня формата на Кришна и докато я помни по този начин, ако напусне сегашното си тяло, тогава със сигурност той се отправя към духовното царство, мад-бхавам. Бхавам означава духовната природа. Ях праяти са мад-бхавам яти. Мад-бхавам означава точно както природата или трансценденталната природа на Върховното Същество. Както описахме по-горе, Върховният Бог е сач-чид-ананда виграха (Брахма Самхита 5.1). Той си има форма, но Неговата форма е вечна, сат; и изпълнена със знание, чит; и изпълнена с блаженство, ананда. Сега просто можем да сравним настоящото си тяло, дали това тяло е сач-чид-ананда. Не. Това тяло е асат. Вместо да е сат, то е асат. Антаванта име деха (БГ 2.18), "Бхагавад Гита" казва, че това тяло е антават, тленно. И... Сач-чид-ананда. Вместо да стане сат, то е асат, точно обратното. И вместо да стане чит, пълно със знание, то е пълно с невежество. Ние нямаме никакво знание за духовното царство, нито имаме съвършено знание за този материален свят. Толкова много неща са ни неизвестни, затова това тяло е невежо. Вместо да стане пълно със знание, то е невежо. Тялото е тленно, пълно с невежество и нирананда. Вместо да е пълно с блаженство, то е пълно със страдания. Всички страдания, които изпитваме в този материален свят се дължат на това тяло.