BG/Бхагавад-гӣта̄ 6.5

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 5

уддхаред а̄тмана̄тма̄нам
на̄тма̄нам аваса̄дайет
а̄тмаива хй а̄тмано бандхур
а̄тмаива рипур а̄тманах̣

Дума по дума

уддхарет – човек трябва да се освободи; а̄тмана̄ – посредством ума; а̄тма̄нам – обусловената душа; на – никога; а̄тма̄нам – обусловената душа; аваса̄дайет – деградира; а̄тма̄ – ум; ева – несъмнено; хи – наистина; а̄тманах̣ – обусловената душа; бандхух̣ – приятел; а̄тма̄ – ум; ева – несъмнено; рипух̣ – враг; а̄тманах̣ – на обусловената душа.

Превод

Човек трябва да използва ума си, за да постигне освобождение, а не за да деградира. Умът е приятел на обусловената душа, но също и неин враг.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Думата а̄тма̄ означава тяло, ум или душа в зависимост от контекста. Умът и обусловената душа са особено важни в йога системата. Тъй като умът заема централно място в практиката на йога, тук думата а̄тма̄ се отнася до ума. Йога системата цели контрол над ума и освобождение от привързаността към сетивните обекти. Тук се подчертава, че умът трябва да бъде обучен, за да освободи обусловената душа от блатото на незнанието. В материалното съществуване човек е подвластен на ума и сетивата. Всъщност чистата душа е оплетена в мрежите на материалния свят, защото умът е повлиян от фалшивото его, което желае да господства над материалната природа. Затова умът трябва да бъде обучен да не се привлича от нейния блясък. Така обусловената душа може да се спаси. Не трябва да деградираме заради влечението си към сетивните обекти. Колкото повече сме привлечени от сетивните обекти, толкова повече се заплитаме в материалното съществуване. Най-сигурният път към освобождение е постоянно да насочваме ума си към Кр̣ш̣н̣а. С думата хи се подчертава, че човек трябва да действа по този начин. Казано е още:

мана ева мануш̣я̄н̣а̄м ка̄ран̣ам бандха-мокш̣айох̣ бандха̄я виш̣ая̄санго муктяи нирвиш̣аям манах̣

„Причината за робството и освобождението на човека е неговият ум. Умът, погълнат от обектите на сетивата, става причина за робство, а умът, непривързан към тях, е причина за освобождение“ (Амр̣та-бинду Упаниш̣ад 2). Умът, винаги зает в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е причина за висшето освобождение.